Фернандо Гонсалес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фернандо Гонсалес
Fernando Gonzalez
Хамбург Мастърс 2007 г.
Информация
Държава Чили
Роден
Живее в Ла Рейна
Височина / Тегло183 cm / 81 kg
Прякор(и)El Bombardero de La Reina (Бомбардировачът от Ла Рейна), Mano de Piedra (Каменната ръка), Feña, Fer, Спийди Гонзалес, Гонзо
Кариера
Професионална1999
Пари от наградни фондове$6 940 573
Сингъл
Победи-загуби370–202
Титли от ATP10
Други титли1
Най-висока позиция5 (29 януари 2007)
Двойки
Победи-загуби109–98
Титли от ATP3
Други титли1
Най-висока позиция25 (04.07.2005)
Отборно
Купа ДейвисЧили
(1998 – )
Световна отборна купаЧили
(2003 – 2007)
победител (2003, 2004)
Друго
Летни олимпийски игри
Златен медал Атина 2004 – двойки
Бронзов медал Атина 2004 – сингъл
Сребърен медал Пекин 2008 – сингъл
Информацията е актуална към 25.12.2008
Фернандо Гонсалес в Общомедия

Фернандо Гонсалес (на испански: Fernando Francisco González Ciuffardi) е чилийски тенисист, роден на 29 юли 1980 г. в Сантяго де Чиле.

Най-доброто му класиране е достигане до финал на Откритото първенство на Австралия през 2007 г., където губи от Роджър Федерер.

Има и два финала от турнирите от сериите Мастърс в Мадрид през 2006 г. и в Рим през 2007 г.

През 2004 г. печели златен олимпийски медал от лятната олимпиада в Атина на двойки заедно с Николас Масу, както и бронзов на сингъл. На летните олимпийски игри в Пекин е сребърен медалист.

Известен е като тенисиста с най-добър форхенд.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Седемгодишен, Гонсалес започва да тренира тенис в Club de Leones de La Reina.

По-късно Фернандо става номер едно в ранглистата за юноши. През 1997 г. заедно с Николас Масу печели турнира на двойки за юноши на Откритото първенство на САЩ, а година по-късно и Ролан Гарос за юноши – както на сингъл, така и на двойки с партньор Хосе де Армас. През същата година дебютира за Купа Дейвис в мача срещу Франко Скияри, като претърпява загуба в четири сета.

Гонсалес записва успехи и в трите Фючърс турнира в Чили през 1998 г., достигайки два полуфинала и побеждавайки на финала на третия италианеца Енцо Артони.

1999 – 2003[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. Гонсалес става професионалист. В началото на годината играе предимно на ниво Фючърс. През същата година Гонсалес (заедно с пакистанеца Кюреши) играе финал на двойки на фючърса в Александруполис, двамата губят от Ивайло Трайков и Милен Велев след два тайбрека.

Първият турнир на АТП, в който участва е във Вашингтон, където побеждава в първия кръг Иван Любичич, но пада от Марк Росе във втория.

През 2000 г. Фернандо печели първия си АТП турнир. Това става през месец май в Орландо, Флорида. На финала играе срещу Николас Масу – това е първият изцяло чилийски финал на турнир на АТП от 1982 година насам.

Следващата година не е особено успешна – Гонсалес играе един финал и два полуфинала на турнири от серията Чалънджър.

2002 е годината, в която Гонсалес прави пробив. Печели две титли от АТП – във Виня дел Мар и Палермо, достига осминафинал на Откритото първенство на Австралия, четвъртфинал на Откритото първенство на САЩ и полуфинал на Синсинати Мастърс. През септември задминава сънародника си Марсело Риос в ранглистата на АТП. В края на годината заема 18-ото място в нея, като година по-рано е 139-и.

Единствиният успех на Гонсалес през 2003 е участието на четвъртфинал на Ролан Гарос.

2004 – 2006[редактиране | редактиране на кода]

Хамбург Мастърс, 2007

През февруари 2004 Гонсалес отново печели турнира във Виня дел Мар. Най-големият успех в кареирата му са двата медала от 28-ите летни олимпийски игри в Атина. В гръцката столица Фернандо и Николас Масу печелят турнира на двойки, надделявайки на финала над германците Николас Кифер и Райнер Шютлер. На единично печели бронзов медал.

Добрите резултати на Гонсалес през 2005 (титли в Окланд, Амерсфоорт и Базел и четвъртфинал на Уимбълдън) му позволяват да вземе участие на Мастърс Къп в края на годината. Първоначално е записан като резерва, но по-късно заема мястото на отказалия се Андре Агаси. Същата година печели и първата си титла на двойки от турнир на АТП – във Валенсия с партньор Мартин Родригес.

През 2006 г. Фернандо не успява да спечели турнир, но въпреки това става третият чилиец след Риос и Масу, влязъл в топ 10 на ранглистата. Гонсалес сменя дългогодишния си треньор Орасио де ла Пеня с Лари Стефанки.

2007[редактиране | редактиране на кода]

Хамбург Мастърс, 2007

През януари Гонсалес играе финал на Откритото първенство на Австралия. Така той става едва петият активен тенисист, достигнал поне веднъж до четвъртфинал на всички турнири от Големия шлем. В края на месеца се изкачва до номер пет в света, само на пет точки от четвъртото място. През май играе и финал на турнира от сериите Мастърс в Рим. Следва спад в играта му и той отпада в първи кръг на много от турнирите в които участва. През септември въпреки слабата си форма успява да спечели турнира в Пекин и се класира на заключителния мастърс в Шанхай. Там той прави едно от най-силните си представяния в кариерата побеждавайки в първия мач в групата световния номер едно Роджър Федерер. Впоследствие обаче Гонсалес губи от Николай Давиденко и Анди Родик и отпада от турнира.

Класиране в ранглистата в края на годината[редактиране | редактиране на кода]

Година 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011
Сингъл 115 135 18 35 23 11 10 7 15 11 68 297
Двойки 362 649 231 128 66 25 95 102 296 91 154 -

Титли[редактиране | редактиране на кода]

Титли на сингъл (11)[редактиране | редактиране на кода]

Година Турнир Категория Съперник Резултат
1998 Сантяго F3 FU $ 10 000 Енцо Артони 6 – 1 6 – 2
2000 Орландо $ 325 000 Николас Масу 6 – 2 6 – 3
2002 Виня дел Мар $ 356 000 Николас Лапенти 6 – 3 6 – 7(5) 7 – 6(4)
- Палермо $ 356 000 Хосе Акасусо 5 – 7 6 – 3 6 – 1
2004 Виня дел Мар $ 308 000 Густаво Кертен 7 – 5 6 – 4
2005 Окланд $ 401 000 Оливие Рошю 6 – 4 6 – 2
- Амерсфоорт $ 355 000 Аугустин Калери 7 – 5 6 – 3
- Базел $ 975 000 Маркос Багдатис 6 – 7(10) 6 – 3 7 – 5 6 – 4
2007 Пекин $ 475 000 Томи Робредо 6 – 1 3 – 6 6 – 1
2008 Виня дел Мар $ 437 000 Хуан Монако отк.
- Мюнхен $ 349 000 Симоне Болели 7 – 6(4) 6 – 7(4) 6 – 3
Легенда
GS Голям шлем
MS Мастърс серии
OG Олимпийски игри
ATP CH Чалънджър
ITF FU Фючърс
ITF SAT Сателитна
тенис верига

Загубени финали на сингъл (12)[редактиране | редактиране на кода]

Година Турнир Категория Съперник Резултат
2001 Монтевидео CH $ 75 000 Давид Налбандиан 2 – 6 6 – 3 3 – 6
2002 Базел $ 975 000 Давид Налбандиан 4 – 6 3 – 6 2 – 6
2003 Вашингтон $ 575 000 Тим Хенман 3 – 6 4 – 6
- Мец $ 355 000 Арно Клеман 3 – 6 6 – 1 3 – 6
2004 Амерсфоорт $ 355 000 Мартин Веркерк 6 – 7(5) 6 – 4 4 – 6
2005 Виня дел Мар $ 355 000 Гастон Гаудио 3 – 6 4 – 6
2006 Виена $ 665 000 Иван Любичич 3 – 6 4 – 6 5 – 7
- Мадрид MS $ 2 200 000 Роджър Федерер 5 – 7 1 – 6 0 – 6
- Базел $ 975 000 Роджър Федерер 3 – 6 2 – 6 6 – 7(3)
2007 Открито първенство на Австралия GS $ 7 297 050 Роджър Федерер 6 – 7(2) 4 – 6 4 – 6
- Рим MS $ 2 200 000 Рафаел Надал 2 – 6 2 – 6
2008 Пекин OG ITF Рафаел Надал 3 – 6 6 – 7(2) 3 – 6

Титли на двойки (4)[редактиране | редактиране на кода]

Година Турнир Категория Партньор Съперници Резултат
1998 Сантяго F1 FU $ 10 000 Мигел Тобон Серхио Кортес
Франциско Руис
6 – 2 6 – 4
2004 Атина OG ITF Николас Масу Николас Кийфер
Райнер Шютлер
6 – 2 4 – 6 3 – 6 7 – 6(7) 6 – 4
2005 Валенсия $ 375 000 Мартин Родригес Лукас Арнолд Кер
Мариано Хууд
6 – 4 6 – 4
- Базел $ 975 000 Аугустин Калери Стивън Хус
Уесли Мууди
7 – 5 7 – 5

Загубени финали на двойки (3)[редактиране | редактиране на кода]

Година Турнир Организатор Категория Партньор Съперници Резултат
1997 Концепцион 2 SAT 4 Серхио Кортес Енцо Артони
Федерико Браун
3 – 6 5 – 7
1999 Александруполис F4 FU $ 15 000 Айсам Кюреши Ивайло Трайков
Милен Велев
6 – 7(2) 6 – 7(4)
2005 Амерсфоорт $ 355 000 Николас Масу Мартин Гарсия
Луис Орна
4 – 6 4 – 6

Отборни титли (2)[редактиране | редактиране на кода]

Година Турнир Съотборници Съперници Резултат
2003 Дюселдорф, Световна отборна купа Николас Масу, Марсело Риос Ирижи Новак
Радек Щепанек
2 – 1
2004 Дюселдорф, Световна отборна купа Николас Масу, Адриан Гарсия Лейтън Хюит, Марк Филипусис,
Уейн Артърс, Пол Хенли
2 – 1

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Бащата на Гонсалес, Фернандо, е мениджър на фабрика за брашно в Сантяго, а майка му Патриция е домакиня. Настоящата приятелка на Гонсалес е аржентинската тенисистка Гизела Дулко. През 2008 г. е избран за Спортист номер 1 в Чили.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]